Малко по-различният рекорд на bitcoin

Малко по-различният рекорд на bitcoin

Тази година Дядо Коледа бе щедър към инвеститорите в bitcoin. След като в средата на декември най-масовата криптовалута подобри рекордната си цена от три години по-рано от малко под 20 хил. долара, растежът не спря и към момента на писането на този текст една монета струва 35 хил. долара (а към момента на публикуването му - над 38 хил. долара). Това се превежда в 75% доходност за по-малко от месец. Така след първоначалната мания по криптовалутите през 2017 г., bitcoin отново е най-интересното нещо във финансовия свят. Но зад експоненциалния растеж този път стоят по-различни фактори.

За тези, които следят отблизо криптосвета, едва ли има нещо изненадващо - цената на bitcoin расте непрестанно от март насам, когато имаше еднократен срив заради коронавируса, какъвто срив имаше и в почти всички други финансови активи. Тези, които обаче не гледат толкова отблизо случващото се, може да се разочароват, че няма една проста причина, която да обясни как bitcoin премина за няколко години от "балонът се спука" до състояние на един постоянно движещ се Еверест.

Причината движенията на bitcoin да са трудно обясними е, че за разлика от националните валути, криптовалутата не отразява силата на дадена икономика или нейното финансово здраве. Най-близкото сравнение за криптовалутата е златото - актив, който се приема за ценен заради оскъдността си и заради всеобщия консенсус, че е ценен. За разлика от златото обаче bitcoin е свръхволатилна валута, което поражда и интерес, и проблеми. Интересът е за спекулантите, а проблемите са за тези, които евентуално биха искали да ползват bitcoin като разплащателно средство.

И все пак масовата психология, макар и важна, не е единствената причина за ръста на bitcoin. Тези, които правят съпоставка с 2017 г., бързо биха разбрали, че факторите днес са много по-различни - и не е задължително пързалката надолу (т.нар. спихване на балона) да се повтори.

Нашествието на Уолстрийт

Най-голямата разлика се крие в това кой бута цената нагоре. Докато преди три години това бяха дребни инвеститори, които са ентусиазирани по отношение на екзотични неща като криптовалути, блокчейн и ICO, сега те отново са тук, но движещата сила са големите фондове, които вече не се страхуват от волатилността на криптовалутите.

"Институционалните инвеститори значително промениха играта. Не само на думи, но и с реални инвестиции. Имаме стари утвърдени компании като Mass Mutual, които инвестират част от портфейла си в bitcoin и това е само началото", казва Благовест Белев, основател на BlockChain.bg. "Все повече фондове, публични компании, суверенни фондове на държави и дори централни банки ще започнат да купуват bitcoin до края на десетилетието в трескава борба кой ще притежава повече от този изчерпаем паричен ресурс."

В изчерпаемостта на bitcoin се крие и друга причина за ръста - този път съвсем фундаментална. На света има точно определен брой монети bitcoin - 21 млн. От тях 18.5 млн. вече са изкопани, а останалите се копаят все по-трудно и на ден се появяват по едва 900 нови. Към тази сметка трябва да добавим, че около 20% от всички монети са безвъзвратно загубени и не са реално в обращение - дали защото са забравени в сметки, или пък просто защото са собственост на анонимния създател на валутата Сатоши Накамото, който изчезна от дигиталния свят на 13 декември 2010 г., а с него и повечето изкопани до онзи момент монети.

Така въпреки волатилността си bitcoin всъщност изглежда като консервативен актив - особено на фона на централни банки, които през миналата година напечатаха трилиони долари само за да задържат световната икономика на повърхността.
 

"Най-големият фактор за скока в цената със сигурност е огромното печатане на пари от страна на централните банки и особено това, че то няма да приключи скоро. Това влияе на очакванията на инвеститорите, като те започват да се опасяват от висока бъдеща инфлация. Дали тя ще се случи наистина не е толкова важно, колкото самия страх от обезценяване", казва Владислав Драмалиев, директор на фондация BitHope.

Благовест Белев добавя, че основният фактор за ръста от 2020 г. е "естествената цикличност на сектора. Той преживя своята криза през 2018 г. и вече беше готов за нови рекорди. Корона кризата временно забави очаквания ръст, но пък създаде още повече предпоставки за покачване в цената заради печатането на пари от всички държави".

Примери за активност от институционални инвеститори не липсват - понякога гласно, а понякога и съвсем анонимно. На 2 януари например при вече доста висока цена от портфейла на Coinbase Pro (платформата за професионални инвеститори на криптоборсата Coinbase) са изкупени изведнъж 35 хил. монети на обща стойност над 1 млрд. долара, по всяка вероятност от един купувач. В традиционния финансов свят еквивалентът на тази транзакция би бил някой изведнъж да стане собственик на 0.2% от всички американски долари по света.

ОК, вече не точно балон

В това положение има и лека ирония, защото именно фондовете, които днес наливат милиарди долари в Bitcoin и съответно вдигат цената до нови върхове, бяха тези, които предупреждаваха през 2017 г., че криптовалутата е балон.

"Bitcoin вече няколко пъти доказа, че не е балон или ако е, значи е интересен вид цикличен балон, защото постоянно се надува, спихва, после пак се надува и така до безкрай. Но ако погледнем по-голямата картина през последните 11 години, графиката на движението говори сама за себе си", казва Драмалиев, според когото именно поредицата новини за вложения на институционални инвеститори в края на 2020 г. е катализатор за финалния спринт и рекордите в цената.

Промяната в нагласата е факт. При предишния ръст главният изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън нарече bitcoin измама. Сега той все още е на мнение, че не му харесва, но анализаторите на банката му пишат до клиентите ѝ, че теоретично е възможна цена от 146 хил. долара за монета в по-дългосрочен план - ако се запази тенденцията за преместване на инвестициите от злато към криптовалутата.

Подобна цел изглежда, меко казано, оптимистично, но показва и нещо друго: никой от големите играчи на пазара не се подготвя за срив в цената. Напротив, влизането на нови и нови малки и големи институционални инвеститори предполага, че цената ще продължи да расте, не на последно място и защото фондовете не обичат да губят пари. Предвид, че криптовалутите се разминаха със сериозна регулация и федералните регулатори в САЩ дори дадоха съгласието си банките да правят транзакции чрез т.нар. stablecoins (дигитални монети, обезпечени чрез традиционни валути), криптопазарите остават най-близкото до финансов див запад на глобално ниво.

"Макар твърдението, че фондовете купуват заради страх да не изпуснат печалби, да е оспоримо, има достатъчно доказателства, че постоянното търсене от големите играчи създава недостиг в предлагането, което пък от своя страна позволява продължителния ръст на цената", коментира Омкар Годбол, анализатор в CoinDesk.

Но все още не и точно валута

Разбира се, не всичко е розово. Основните проблеми за bitcoin остават - доколкото криптовалутата е замислена като масово разплащателно средство, тя се проваля в тази си задача. Средното време за одобрение на една транзакция в момента е около 12 минути - звучи като рецепта за опашки на касата, а и честите ценови подскоци правят възможно платената сума, пресметната в конвенционална валута, да е съвсем различна спрямо договореното. Заради тази волатилност е спорно и доколко bitcoin изпълнява и другата класическа функция на парите - да съхраняват стойност. За Драмалиев това вече е факт и с повишаването на капитализацията на bitcoin волатилността ще намалява. Докато това се случи обаче, корекции в цената със сигурност ще има.

Така при всичкия шум и ентусиазъм по темата и при всички разлики спрямо 2017 г. bitcoin и криптовалутите са далеч от това да станат част от сърцевината на финансовата система. Стойността на всички изкопани bitcoin досега не може да се съпостави не само с доларите в обращение, а дори и с тези, напечатани от Федералния резерв само за 2020 г. Тя е по-малка от тази на акциите на отделни технологични гиганти като Apple, Google, Microsoft и дори Tesla. В момента дори някой голям фонд, управляващ милиарди, да вложи за диверсификация процент в дигитални активи, това е съществено покачване на търсенето и може да произведе скок в цената. Все още идеята за независима и стабилна световна резервна валута, която да не служи за решаване на дълговите проблеми на едно или друго правителство, изглежда като хубава, но далечна мечта. Като Дядо Коледа.

/capital.bg/